Образцово народно читалище “Заря в Хасково е първото в Южна България

Образцово национално читалище “Заря ” в Хасково е първото в Южна България и четвъртото подред у нас. Културната институция е основана през далечната 1858 година, единствено две години след читалищата в Свищов, Лом и Шумен. " Заря " зародило в изискванията на иго и става средище на култура и просвета за народа в тези тежки години на националнореволюционните битки. В тези времена на битката с незнанието, против гръкоманските интриги и османското робство то се е трансформирало в център на възрожденските полезности и в споделените въжделения на българите. Културната институция е била средище на обществото, готово да се изправи и да води националноосвободителните и революционни битки против обществения и националния подтисник.

Читалището в Хасково се ражда от възрожденския дух на българското население в градa и околията. То е резултат от дълбоките социално-икономически промени, обхванали обществото през 19. век и жаждата за просвета. Водачите на българщината в Хасково са  Христодул Вълчев Шишманов, Хаджи Иванчо Минчев, Христо Златаров, Яни Кожухаров, отец Хрисант Атанасов и други будни българи.  

Дейностите в културната институция по това време се реализират първоначално единствено в една от учебните стаи. Там са били подредени вестници и списания. Библиотечният списък пък бил подложен в стъклени шкафове. Будните жители, зажаднели за познания, посещавали културната институция. Те изпълвали дребната заличка, четели и обсъждали дружно публичните каузи.

От 1870 година към читалището е основано неделно учебно заведение. Там се изнасяли сказки и се организирали културни мероприятия, събирала се общността. Закупували се книги и учебници на нуждаещите се, издържали се възпитаници в чужбина, организирали се и училищен събори.

За преподавател на школото в града бил определен Петър Берковски, който бил огромен сподвижник на Панайот Хитов и на Апостола на свободата - Васил Левски. Той станал и ръководител на тайния революционен комитет в Хасково. Даскалите и дейците в читалището поставят началото на организирането на националноосвободителното придвижване и основаването на революционен комитет. Нестор Марков е бил измежду дейните пропагандатори на революционните хрумвания.

През 1869 година Васил Левски за пръв път посещава Хасково. Това също повлиява позитивно на хасковци и им дава тласък за битка, защото тогава в града се разгарят яростни битки сред българи и гръкомани. Тогава Апостола на свободата се среща с Христо Златаров, който е един от младите будни и интелигентни българи търговци и ръководител на „ Заря-1858 “. В тези години читалището бележи напредък. През 1873-а обаче  след опита за нападение на гръкомана Хаджи Ставри от заместника на Левски Атанас Узунов, множеството членове на тайния революционен комитет в града и дейни читалищни дейци са наказани на доживотно изгнание в Диарбекир. В тези комплицирани години за културното средище се грижат женското сдружение, основано няколко години по-рано - през 1869  година, и ученическото сдружение “Съгласие ” от 1872-а.

Читалището в никакъв случай не е спирало да бъде център на революционната агитация, без значение от последващите събития и заточението на читалищните дейци. След освобождението от оковите на османската робия към този момент на негова сцена стартират да се  играят разнообразни театрални представления и културата и жаждата за по-широк светоглед на българина последователно разцъфват. Те са проведени от читалищния деятел Антон Попов. По-късно се образува хор “Родна ария ”, оркестър и сценичен кръжок. Литературен кръжок също стартира активност, в който работят Кръстю Белев, Николай Кондаров, Иван Пеневски и Петър Сиротов.

Десетки ордени красят залите на читалището. Така за 100-годишния празник то било  удостоено с високото отличие - медал “Св. св. Кирил и Методий ”- I степен.  
Държавата предоставила по-късно през 1966 година на “Заря-1858 ” огромна просторна постройка, предоставяща всички нужни условия средището да развива активност в цялостен потенциал. Малко по-късно читалището е оповестено и за образцово.

 

Потомък на един от създателите го управлява днес 

Настоящ читалищен секретар от съвсем 35 години насам е Александър Милушев. Той е правнук на един от създателите на културното средище Христодул Вълчев Шишманов, който е от Шишмановия жанр и идва в Хасково от Велико Търново. Неговият наследник е Костадин Христодулов. Другият дядо на читалищния деятел е Хаджитодор Янев, който е бил господар, а неговият наследник пък - Хаджи Васил Хаджитодор е бил кмет на Хасково. Читалището е като втори дом за Александър Милушев. Неговата обич и връзка с тази активност стартира още от детските му години. Израснал по коридорите на “Заря-1858 ”, защото неговата майка е работила там. Била е диригент на хора на Военна болница, а изявите се провеждали в културната институция. Той пък посещавал класа по акордеон, изучавал и френски в езиковата школа. От осми клас се записал и на национални танци. Лауреат е на републикански фестивал със състава на Младежки център. След като приключва гимназия, продължава в Института за подготовка на културно-просветни фрагменти с профил “Хореография ”. Още преди да се дипломира, Милушев е поканен да работи в Българо-съветската дружба. 
След това стартира кариерата си в читалището, където минава през няколко стадия на професионалното си израстване – уредник и завеждащ културно-масовата работа. От тези 40 години опит имах единствено 6 спирания, споделя читалищният деятел. 4 прекарах в общината като управител на отдел “Култура ”, а две се занимавах с частен бизнес.
От 2003-а насам той е секретар. Бил извикан в едни сложни времена. Читалището бе закъсало. Затова Управителният съвет в лицето на Гроздан Ангелов и Красимир Кръстев ме помолиха да поема, имайки поради дългия ми стаж тук. Служителите бяха демобилизирани, не бяха получавали заплати от 2 месеца. Започнахме поетапно да работим. Свързахме се с доста клубове и школи, почерпихме опит от тях. Разширихме събираемостта на таксите. Започнали са акции за набиране на деца за школите и клубовете. По същото време Милушев е станал и член на Висшия читалищен съвет към Съюза на националните читалище в България.

Започнала и работата по извоювани планове. Библиотеката е компютъризирана. Автоматична система със специфичен библиотечен програмен продукт бил създаден в звеното. Нови принадлежности радват възпитаниците на музикалните школи. Електрическо пиано и китари до тогава не е имало разполагаем за музикалните гении. Провеждала се е и акция за набиране на принадлежности от донори. Две пиана са подарени от семейство Деливълчеви.

Немско пиано - най-новата облага в читалището

Най-новата облага е немско пиано с невероятна дърворезба. Класическият  музикален инструмент е на повече от век. Той е харизано от семейство Бъчварови. Съпругата Димитрина била от дълги години насам част от хор “ Родна ария ”. Сега красивият инструмент е подложен във фоайето на постройката. По-късно той ще бъде подложен на уместно място, където гениите ще имат опцията да се допрян до класния клавишен инструмент.